Целта на програмата е да се запознаят студентите със същността на пробемната ситуация и подходите за нейното управление. Да се определи същността на проблема и проблемната ситуация, техните характеристики, структура и жизнен цикъл. Да се направи исторически преглед на появата на понятието и възникване на теории и модели, относно разрешаването на проблемите от различен характер. Друга цел е да се разкрият основните фази при разрешаване на проблемите- формулиране на проблема, идентифициране, интерпретиране, диагностика, подготовка на планове за действия и разрешаване на проблемите. Обект на внимание ще бъдат йерархичните структури и стратегиите за разрешаване на проблеми,генериране на идеи, оценка на различните модели за вземане на решения, преглед на основните типове решения- колективен и индивидуален, с един и множество критерии. Следващата ни цел е да се изучи световния и европейски опит в сферата на проблемния мениджмънт и как се използват отделните теории и модели в практиката- в бизнеса, икономиката, политиката, екологията и социалната сфера. Студентите да са запознаят с комуникационните стратегии и придобият умения за подготовка на програми за разрешаване на комуникационни проблеми.
Хорариум: 30 часа / 20ч.лекции и 10ч. упражнения/.
Лектор: доц. д-р Руси Маринов.
Основни теми
1. Определение, същност и характеристика на проблема и проблемната ситуация. Възникване и история на понятието. Разглеждане на проблема от философска, социологическа и социално-психологична гледна точка- 2 часа.
2. Жизнен цикъл на проблема, йерархични структури и графични модели. Фази за разрешаване на проблема-2 часа.
3. Комуникационни подходи за разрешаване на проблеми в съвременните институции и организации.Основни направления за вземане на решения- 2 часа.
4. Системен анализ, модели за разрешаване на проблемите в системата, анализ на ситуации и приемане на решение за преодоляване на възникналите проблеми. Комуникационни, социологически и социално- психологически подходи за изследване на проблемите- 2 часа.
5. Проблемен мениджмънт- възникване и развитие на практиката в Европа и Северна Америка, изучаване на международния опит- 2 часа.
6. Подготовка на планове и определяне на комуникационни стратегии за разрешаване на проблеми- 2 часа.
7. Създаване на сценарии за преодоляване на проблеми, европейски опит, теории на Едуард де Боно, Майкъл Сандерсън, К. Джексън, Лоурънс Питър, Паркинсон и други- 2 часа.
8. Конфликтите в модерните бизнес организации - модели, подходи, принципи за разрешаването и управлението им. Изучаване на международния опит в PR, мениджмънта и маркетинга- 2 часа.
9. Техники за разрешаване на конфликтите и видове комуникационни програми- 2 часа.
10. Анализ на опита в сферата на комуникационния мениджмънт, пъблик рилейшънс, маркетинга по преодоляване на проблеми и разрешаване на конфликти- 2 часа.
Упражнения
1. Анализ на ситуации и потенциални проблеми, подходи за изследване на реални проблеми, същност и формулиране на проблема-2 часа.
2. Практическа подготовка на програми за разрешаване на комуникационни проблеми в определена организация- 4 часа.
3. Планиране, подготовка и подбор на стратегии за разрешаване на конфликти и управление на проблеми- 2 часа.
4. Сравняване на различни видове комуникационни програми и оценка на ефективността им.
Литература
Паркинсон, С., Н. Рустомжи и Сапр. Големите идеи в мениджмънта. София 1993г.
Попер Карл. Логика и рост научного знания. Москва, Прогрес 1993г.
Гурова Лилия. Ролята на проблемите. ИК. " Богиана " 1998г.
Годишник на департамента по масови комуникации, Нов Български Университет, 1999г.
Маринов Руси. Кризисен мениджмънт, Нов Български Университет , 1999г.
Sanderson M. Succsseful Problem Management, London 1979.
Journal of European Management, issued 1997, 98.
Всяка научна област и практика се занимава с разрешаването на точно определени проблеми.Това в пълна сила важи за такива социални практики като public relations,теория на комуникациите,масови комуникации и продуценство.Нещо повече съвременните науки, за да се справят с комплицираните проблеми и предизвикателства, обединяват усилията си като се създават нови интердисциплинарни направления като кибернетика,биоинженерство,кризисен мениджмънт,когнитивни науки и така нататък в този прядък.
Проблемите могат да бъдат: емоционални,политически,организационни,теоретични,технически,технологи-чни,финансови,комуникационни,психически,управленски и много други.
Самият термин problеma / проблема/ произхожда от философията и означава отговор на предизвикателство или на поставена задача.За Хераклит,например, природата и животът представляват griphos /гатанка/.В думата проблема първоначално се съдържат две конкретни значения:предмет,който човек държи или поставя пред себе си,за да се защити,например-щит; и предмет,който човек хвърля към някой друг.
Може би едно от най-точните определения,относно това, какво представлява проблема ни предлага английският учен /роден в Малта/ Едуард де Боно.Той е един от основателите на Инситута за изследване на творчеството и познанието.Според него " Проблемът -това е определено несъответствие между това,което съществува в момента и това което желаем да постигнем в бъдеще"
При появата на проблем неминуемо възниква необходимост- да се избегне нещо,да се постигне нещо,да се установят скритите желания.Боно подразделя проблемите на три основни групи:
а/ проблеми,за разрешаването на които се изисква максимум информация и точни методи за обработката и;
б/ проблеми ,за разрешаването на които не се изисква допълнителна информация, а само прегрупиране на съществуващите вече данни,така нареченото -интуитивно разместване.
в/ проблеми, които не се осъзнават като такива и липсват съществени несъответстия.Нас ни устройва формиралото се в момента статукво и не се стремим да постигнем нещо повече.Не знаем къде да съсредоточим своите усилия,за да подстигнем по- добър резултат.Нещо повече,дори не подозираме,че това е възможно.
Проблемът е- типична интелектуална или психомоторна задача, с която се сблъсква групата.За разрешаване на един или друг проблем са важни не само действията на групата,ориентирани към някоя важна задача,но също така и отговорът и,насочен към появилите се конфликтни,различни интереси. Важно е да се осъзнае факта, че проблеми винаги са съществували и ще съществуват.И най-малко се заключават в това,че ситуацията може и трябва да бъде подобрена.Някои от авторите,които се занимават с изследване на теоретичните аспекти и същността на проблемните ситуации са Allport/1924/,Behner/1931/,Bandura and Walters/1963/,Sanderson/1975-80/ и други.
В затворените системи проблемите се дефинират като кризи.Усилията тогава по необходимост се насочват към " гасене на пожара",вместо към "предотвратяване на пожара".Примерите в това отношение са много и те са свързани с огромни разходи.Изразходват се милиони долари ,за да се задоволят исканията на акционерите;да се заплати рекламно време и място; да се поднесат извинение за неправилни действия ; да се обявят някои коригиращи мерки;да се отложат някои от скъпоструващите планове за развитие и то под натиска на хора с активна гражданска позиция,които предприемат мерки ,за да спрат например някой от необмислените проекти. Подобни ситуациии не са еднократни и имат дълга история,много често нито една от страните не е в състояние да прецени кое е взривило обстановката.Да се овладеят подобни неблагополучия е част от комуникационните програми.Колкото по-рано се зарегистрира дадено оплакване,толкова по-лесно можем да се справим с него.И съответно могат да се предприемат успешни мерки,да се организират комуникациите за разрешаването на проблемите само тогава,когато те са разкрити в зародиш.
Процесът по определяне на проблемите стартира с ценостна оценка на нещата,които не се развиват нормално или оценка на ситуацията,която може да се промени към по-добро или по- лошо
Организационните цели осигуряват необходимите критерии,за да се направи правилна преценка на нещата.Поставените цели служат като база за разкриване на реални и потенциални проблеми.След като е извършена дадена преценка процесите стават по-целенасочени и ясни.Систематичното изследване изпълнява задачата-да се опише в детайли измеренията на проблема и определят факторите, които могат да допринесат за неговото облекчаване.
Правилната формулировка на проблема обобщава в общи линии известното за проблемната ситуация.Формулировката на проблема описва ситуацията, с помощта на специфични термини и измерими величини.В детайли се търси отговор на въпросите:
Кой е източникът на безпокойството?
Къде е възникнал проблема?
Откога е този проблем?
Кой е включен или засегнат от ситуацията?
По къкъв начин хората са въвлечени в събитията?
Защо това разстройва организациите или нейните публики?
Формулировката на проблема не означава още,че е намерено решение или открито болното място.Ако това е така, то програмните стратегии щяха да бъдат излишни
При повечето от възникналите проблеми ние се стремим да установим основните пречки,трудности и появили се комуникационни бариери.За решаване на проблема е необходимо да знаем от къде да започнем,да имаме идеи и да сме отворени към идеите на другите.Някои то принципните положения и етапи при разрешаване на проблемите са следните:
Първо: Ясно и точно да се определят целите.Трябва да знаем какво искаме да постигнем?Как да го направим? Накъде да се насочим?
Второ:Да се обвържат крайните резултати с използваните подходи и средства за решаване на проблема.
Трето:Подходите да бъдат гъвкави и да се търсят алтернативи,нови направления за развитие,нови възможности.Плановете да включват алтернативни цели " Ако не… то тогава…"
Четвърто: Ако избрания подход не ни донесе успех да опитваме отново и отново,като търсим други начини за преодоляване на възникналото несъответствие.
Според Сандерсън процесът на планиране и вземане на решение при преодоляване на проблеми се състои от следните етапи:
План / П/
Диагностика/Д/
Генериране на идеи/ГИ/
Възможни решения/ Solution building/
Оценка на решенията/ Assessment solution/
Генериране на други идеи,различни от първоначално възприетите
Възможни решения
Оценка на решенията
Изпълнения
Оценка на изпълнението
Оценка на всички подходи за решаване на проблеми